Страните в южната част на Европа често биват хвърляни в

 Страните в южната част на Европа постоянно биват хвърляни в един общ кюп – в това число и от финансовите пазари. Напълно целесъобразно това не е било в никакъв случай, тъкмо както и в двата настоящи случая в този момент, тъй като Италия не е Испания – нито в политическо, нито в икономическо отношение. Ако успее да се задържи известно време на власт, новото държавно управление в Рим ще сътвори на останалите европейци още много главоболия. Фактът, че най-малко първоначално няма да има нови избори, въобще не значи, че двете популистки партии, които подписаха коалиция, ще се разнежат за Европейски Съюз. Те укрепнаха като партии с помощта на рецензиите си против Европейски Съюз и Германия и към момента следват стратегии, които могат да доведат до цялостна съсипия държавните финанси на Италия. На всичкото от горната страна и двете обединения поддържат близки връзки с Русия, а това може да се окаже решаващо за доста неща – в това число и във връзка с глобите против Москва. Само фактът, че огромното болшинство от италианците е изрично за запазването на еврото, може да окаже известно смекчаващо влияние над Ди Майо и Салвини. В Испания към този момент също царува неопределеност, защото новият министър-председател няма лично болшинство в Народното събрание. Все отново Санчес е по-скоро обичаен социалдемократ, в сравнение с евроскептик. През миналите години Испания означи много по-висок икономически растеж от Италия и държавните ѝ задължения са доста по-ниски.  Бившият министър председател Рахой може и да е допускал неточности - да вземем за пример по въпроса за Каталуния - само че той съумя да изведе страната си от финансовата рецесия и рецесията в еврозоната доста по-добре, в сравнение с одобрените политически сили в Италия. Фактът, че Рахой падна от власт след голям корупционен скандал, е в действителност част от професионалния риск на всеки партиен водач в изискванията на една народна власт. Германия остана съвсем без съюзници Германия губи в лицето на Испания един правилен собствен съдружник, а в тази ситуация с Италия е изправена пред съществено предизвикателство. Ако към всичко това прибавим Брекзита и националистическите трендове на Изток, ще забележим една Европа, напълно друга от онази, която съществуваше единствено допреди няколко години. Германското държавно управление в този момент може да се осланя най-много на Макрон. То, естествено, е длъжно да пази немските ползи, само че не трябва и да изпуска из очи цялостната обстановка: В един свят, в който към този момент не може да се разчита даже и на Америка, от време на време са нужни и взаимни отстъпки, с цел да остане Европа едно цяло. Николас Бусе, ФАЦ Frankfurter Allgemeine Zeitung www.faz.net Всички права запазени Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main